Записки на нероденото
… И престанете да прилепвате ухо до корема на мама и да задавате идиотския въпрос! Престанете! Момче ли съм или момиче? Момче съм, момче! Или пък съм момиче? Опитай ти да се оправиш в тъмното! Мама безусловно желае да съм момче. На момчето му е по-лесно, момчето не би трябвало да се дами. А на мен някак не ми се желае. Всички мъже са някакви ненормални. Например дядо ми. На всеки половин час крещи: „ Започва се! Бърза помощ, спешна помощ! ” И по този начин към този момент пети месец.
И баща е анормален. Заряза ни, когато още нямаше и три месеца от зачеването ми. Казва, че още не е ясно от кого съм. Как от кого! Как от кого! Да не би да не помня от кого съм! Та аз ги познавам всичките по гласа – няма да се измъкнете! И момиче да съм също нямам огромно предпочитание. Да речем, баба ми си я бива. Тя работи в ресторант. Без нея мама и аз от дълго време щяхме да умрем от апетит. Добрата ми баба всеки ден ни го припомня.
А приятелките на мама? Шшшт, единствено по-тихо. Никак не ме обичат те. Казват, че би трябвало да се отърве от мен. Какво съм им направил? Казват, че в случай че съм момиче, ще бъда нещастна като тях, а в случай че съм мъж, то по-добре още в този момент да види сметката на този гадина. Ето, отново са пристигнали да дават препоръки по какъв начин ние с мама да пометнем. По съвета им към този момент взехме вана със синап. Бодохме се с игли. Вчера даже ни плашиха със скелет иззад ъгъла. Мамето едвам не стартира да заеква, а аз от смях едвам не се пометнах. А през днешния ден е решено да скочи от шкафа. Раз, два, три! Полетяхме! Страхотно чувство! Като в аероплан. Наистина малко духа от илюминатора, само че въпреки всичко е супер. Само ми е мъчително за мама – на мене ми нямаше нищо, а тя при кацането си натърти целия гъз. Глупави дами, на вятъра се мъчат!
Аз изобщо нямам желание да излизам отсам. За какво ли да пристигам при вас? Заради проблемите ви ли?! Накратко, решил съм да се държа за ребрата до последно. Ето и в този момент мама стои на опашка. Опашката е някак странна. Само слепи. Всички се бутат, настъпват се по краката, а като погледнат цените, примигват и питат отново: „ Колко, какъв брой?! “
Господине, не ме бутайте откъм гърба с корема си! И вие ли сте бременен? А за какво бебето клокочи толкоз необичайно? Удавило ли се е? И вие, господине начело, не ми натискайте корема. Не моя, на мама. Извини се! И се подиграва от горната страна на всичко. Донесе ни чантата до у дома. Наистина недоносен. Не вижда, че сме бременни. Иска й телефона от пръв взор. Освен всичко друго той е и дебил. Нима в наше време можеш да се влюбиш в някого от пръв взор? Разбирам да е от втори или трети взор. Глупачка! Не си даде телефона, а от горната страна на това излъга, че има непоколебим и ревностен мъж. А мене попита ли ме? Може да съм мечтал за подобен татко през цялата бременност, а тя нямала непотребен телефон. Ей, приятелю, спри! Спри, на тебе споделям! Ти не вярвай на моята глупачка. На мене вярвай! Нямаме никакъв мъж, единствено гадове. А по какъв начин ни би трябвало мъж! Баща! Тате! Татко! Татенце! Отиде си мръсникът! И този си отиде! И чантата ни отнесе. Сигурно от неспокойствие. И майка ми нещо се развълнува.
Олеле, мамо! Май че стартират тези, по какъв начин се споделят, контракции! О, какъв брой мощно вика мама! Как се мъчи, бедната. Но аз въпреки всичко няма да изляза. Раждайте каквото си желаете: таралежи, слонове, орангутани – само че единствено не мен. Кой ни опипва от всички страни? Не пипай, Не пипай! Мамка ти, не пипай ти споделям! Хич не ми пука, че си гинеколог. Какво си се втренчил с безсрамните си очи? Да излизам?! Много си остроумен. На кого съм притрябвал там? По-добре влез при мен, ще ми станеш близнак. А това пък какво е? Нещо топло, ласкаво, Ръка! Меката мамина ръка! Тя ме гали! Значи мама ме обича! Значи съм необходим на някого! Чуваш ли, гинеколог! Добре, ще изляза. Хайде, единствено без ръце. Без ръце ти споделям! Той ще ми разправя по какъв начин да се родя вярно! Въобще ти спри по-далече. Че вониш на алкохол, чак ми мръква пред очите. Ето, забравих в паниката по какъв начин беше: с краката или с главата напред? С краката или с главата напред? О, да, в този момент напред с главата, а напред с краката ще бъде по-късно. И по този начин! Излизам!… А-а-а! Какво ме гледате? А-а-а! Уморих се към този момент да крещя. А-а-а! Хайде де, ръкопляскайте най-накрая!
